Категории
Сайтове:8892
Тематични     Азбучен ред
Посещения
Locations of visitors to this page
Времето
Реклама
18gear.com
Православен календар

31 Май - Св.мчк Ермий (†II век)

Император Антонин (138–161 г.), който предприел жестоко гонение против християните, пратил в град Комана един от сановниците си, на име Севастиан, за да съди християните. Веднага му известили, че в града живее престарелият войник Ермий, който изповядва християнската вяра. Севастиан го повикал и му казал:

- Имам заповед от царя – всички християни да извършат жертвоприношение на боговете, а непокорните да бъдат наказани със смърт. И тъй, Ермий, принеси жертва и ще получиш награди и почести! Инак ще погубя и душата ти и тялото ти.

– Аз съм войник на небесния и безсмъртен Цар – Христос и не мога да Му изменя! – отговорил Ермий. – Ти си властен над тялото ми, но над душата ми никой няма власт, освен Бог, Който може да ми даде търпение и да ме запази навеки.

– Изпълни повелята ми – казал Севастиан – и ще се насладиш от радостите на живота!

– Каква радост ще бъде за мене и каква наслада, и какъв живот; ако отстъпя от моя Създател? – възразил християнинът. – Тогава не радост ще има за мене, а скръб, не наслада, а горчивина, не живот, а смърт.

Дълго Севастиан увещавал Ермий, като за отричането му обещавал разни награди.

– Аз не се нуждая от твоята награда – казал Ермий, – но търся Божията награда, която ще ме обогати чрез Светия Дух.

Тогава Севастиан заповядал страшно да мъчат стареца. Но Божията сила била с него и той оставал невредим сред изтезанията – пламъкът не се докоснал до него, отровното питие не му повредило. Като видял това действие на силата Господня, езичникът-магесник, който приготвял отровното питие, повярвал в Христа.

- Ти стана победител, рабе Христов,– казал той на Ермий, – ти изтъргна от ада погиващата моя душа. Сега аз, който съм остарял в грехове и заблуди, обновявам се по душа, обръщам се към вечния Бог. О, Боже небесни, Който едничък си истински, приеми мене грешния, който се обръща към Тебе, и се смили над мене!

Севастиан изпаднал в страшна ярост, като узнал за случилото се. Той веднага осъдил на смърт новия християнин, който по този начин се удостоил с кръщение в своята собствена кръв и като мъченик положил своя живот за вярата. А Ермий бил подложен отново на мъчения, но той всичко понасял радостно и спокойно, като че ли не чувствувал болка. Мъчителят заповядал да му извадят очите. Ермий му казал:

- Вземи телесните ми очи, които гледат суетата на тоя свят. Но аз имам нужда от душевни очи, с които гледам истинската светлина.

Много чудеса извършил Господ заради светия мъченик: мъчителите ослепели поради неверието си, и Ермий ги изцерил чрез призоваване името на Господа. Но всичко това не довело Севастиан до разбиране на истината. Той продължавал да изобретява нови мъчения – одрали Ермия жив и най-после му отрязали главата. Тайни християни с благоговение погребали тялото на светия мъченик и много чудеса се извършвали над гроба му.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев). 

Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/05.31_sv_Ermij.htm


Св. апостол Ерм († ок. 166 година)

Св. Ерм е един от Седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. Споменат е в Посланието на св. ап. Павел до Римляни (Рим. 16:14). Бил е епископ във Филипопол (Пловдив), както това се вижда от списъците на Седемдесетте апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски.

Св. ап. Ерм свършил мъченически живота си. Той оставил твърде поучителната книга "Пастир".

Книгата "Пастир" на св. ап. Ерм

Още в най-ранни времена, дори когато не са имали Библията и Новия Завет пред очите си, християните са имали ясно съзнание за църквата и за нейната мисия в света. Едно от най-забележителните свидетелства на раннохристиянската писменост е апокалиптичното съчинение "Пастир" на Ерм.

Сред най-силно засегнатите въпроси в “Пастир” е въпросът за устройството, характера и мисията на църквата. В едно от виденията си Ерм вижда църквата като строяща се кула, в която се вграждат различни камъни според качеството и предназначението си. Сред тези камъни можем да различим и себе си: дали сме материал, подходящ за строежа на кулата или стоим далеч от нея...

По своята датировка "Пастир" се явява съвременник на посланията на Св. Климент Римски, който е управлявал Римската епископска катедра в периода 92–101 година. Немалко древни автори като Св. Ириней Лионски и Ориген са смятали, че Ерм е вдъхновен пророк и са оценявали много високо неговия "Пастир". Наистина, от думите му прозира неподправеност, гореща вяра и дори наивност, но именно те превръщат съчинението му в ценен извор за характера на раннохристиянското богословие.

Никола Антонов

Пастирът

„Св. апостол Ерм”

Глави 1-49 от книгата

Видение първо

[1] Човекът, който ме отгледа, ме продаде на някоя си Рода в Рим. Подир доста години опознах тази жена и започнах да я обичам като сестра. Веднъж я видях да се къпе в Тибър, подадох й ръка и я изведох от реката. Като видях нейната красота, размислих в сърцето си, казвайки: “Щях да бъда щастлив, ако имах такава жена – с красота и с добър характер”. Само това си пожелах, нищо друго.

След известно време, докато пътувах към Куме и прославях Божиите дела (колко са велики, прекрасни и могъщи), вървейки, заспах. Някакъв дух ме грабна и ме понесе над стръмен път, който човек не би могъл да премине. Мястото бе стръмно и заобиколено от води. Преминавайки някаква река, достигнах до равнина, превих колене и започнах да се моля на Господа, като изповядвах греховете си. Докато се молех, небето се разтвори. Тогава видях онази жена, която пожелах. Тя ме поздрави:

– Ерме, здравей.

Гледайки към нея, й рекох:

– Господарке, какво правиш тук?

Тя ми отговори:

– Заех се да изоблича греховете ти пред Господа.

Казвам й:

– Сега ти ли си моето изобличение?

– Не, – казва тя –, но чух думите, които ти се щеше да изречеш. Бог, Който обитава в небесата и сътвори от несъществуващо съществуващото, като го умножи и увеличи заради Своята свята църква, ти се гневи, задето съгреши спрямо мен.

Тогава я попитах:

– Съгрешил съм спрямо теб? По какъв начин? Кога съм изрекъл обидна дума за теб? Не те ли почитах винаги като богиня? Не се ли отнасях към теб всякога като към сестра? Защо ме клеветиш, жено, в нещо толкова нечестиво и скверно?

Смеейки се, тя ми рече:

– В сърцето ти се зароди нечестиво желание. Не ти ли се струва, че е нечестиво дело за праведния човек, ако в неговото сърце се появи нечестиво желание? Грях е, и то – голям. Защото праведният мъж възжелава праведни неща. Когато възжелава праведни неща, славата му в небесата преуспява и Господ е благосклонен към всяко негово начинание. А пък тези, които пожелават в сърцата си нечестиви неща, повличат след себе си смърт и съблазън. Това са най-вече онези, които се грижат само за тоя век, радват се заради своето богатство и не се стремят към бъдещите блага. Техните души се каят, понеже нямат надежда, но хвърлят в отчаяние себе си и своя живот. Ала ти се моли на Бога и ще се очистят греховете ти: на целия ти дом и на всички светии.

След като тя каза това, небесата се затвориха, а аз останах напълно съкрушен и наскърбен. Рекох си в себе си: “Ако ми се приписва този грях, как ще мога да се спася? Как ще умилостивя Бога заради извършените от мен грехове? С какви думи ще се обърна към Господа, за да ме помилва?”. Докато се питам и си отговарям за тези неща в сърцето си, виждам насреща ми голям стол, покрит с вълна като сняг. И дойде една старица с бляскаво наметало, която носеше в ръцете си книга. Тя седна и ме приветства:

– Ерме, здравей!

Аз, натъжен и плачещ, казах:

– Здравей, госпожо!

А тя ми рече:

– Защо си печален, Ерме? Ти, който си великодушен, незлобив, винаги си весел, защо си навъсил поглед и не си радостен?

Тогава аз й отвърнах:

– Заради най-прекрасната жена, която ми каза, че съм съгрешил спрямо нея.

– Подобно дело никак не е присъщо на Божи раб. Но действително се зароди в твоето сърце и то по отношение на нея. Такова желание за Божиите раби води към грях. Нечестиво желание е изпитан дух да възжелава нещо нечестиво, още повече ако това е Ерм – въздържателят, който устоява на всяко скверно желание и е изпълнен с безкористност и голяма незлобивост.

[3] Но не за това ти се гневи Бог, а заради твоя дом, който не почита Господа и немари за своите родители. Ти, който обичаш децата, не наставляваш собствения си дом, а го оставяш да се развращава. Ето заради това ти се гневи Господ. Но Той ще очисти всички злини, произлезли в твоя дом. Заради техните беззакония ти ще бъдеш подложен на тежки изпитания. Божията състрадателност проявява милост към теб и към дома ти, ще ти даде сили и ще те укрепи в славата Си. Ти само не се обезсърчавай, но бъди спокоен и подкрепяй дома си. Ковачът, обработвайки своя предмет, постига онова, към което се стреми. Така и ежедневното поучение в правдата побеждава всяко безчестие [Срв. Мат. 13:52, 25:27; Лука 19:13]. Не пропускай да наставляваш децата си, защото знам, че ако се покаят от цялото си сърце, ще бъдат записани със светиите в книгите на живота....

Прочете цялата книга ‘Пастир’: http://www.pravoslavieto.com/books/Pastir_Erm.htm



Карта на градски транспорт
© Infositebg.com